Паметникът на Дельо Войвода

Дельо Войвода е роден в Беловидово /Златоград/. Действал е с многобройна чета из Централните Родопи. През 1720 г. като командир на няколко хайдушки дружини, напада село Райково /днешен квартал на Смолян/, за да отмъсти за убийството на двеста райковчани, отказали да се потурчат. Според преданието:

„Дельо го куршум не фата,
Дельо го сабя не сече...

Неговите душмани го прострелват с излят за целта сребърен куршум. Оттогава в Златоградския край за него се пее песента „Излел е Дельо хайдутин“ и се предава от поколение на поколение повече от триста години.

В края на 60-те години на XX век, песента в изпълнение на Валя Балканска и в съпровод на гайдаря Стою Чонгъров, е записана от американския изследовател Мартин Кьонинг и издадена на грамофонна плоча.

През 1968-а той се запознава с 26-годишната тогава Валя Балканска. Пленен от звънкия ѝ глас, решава да запише нейни изпълнения в една класна стая в родното ѝ село. По-късно, този запис е избран сред хиляди други звукови образци от планетата, за да полети в космоса на американската совалка „Вояджър 1“, описана в селекцията като „Дельо хайдутин“ – песента на една овчарка“.

„Тя просто изпя песента по магичен начин. И мисля, че тогава българите имаха нужда от Валя, от славата ѝ, защото това ги накара да се почувстват по-значими“, споделя Мартин Кейниг половин век по-късно, завръщайки се в България, за да ни пренесе назад във времето чрез своите фотоси от една изчезнала България. В Златоград има издигнат паметник на Дельо Войвода.