С ритуален танц и кукерски маскарад се пали огън за омилостивяване на злите сили.

Стара Марта

В пъстрия зимен календар на българина има няколко празника, при които се извършва обредно пречистване с вода. На прехода между зимата и пролетта идвали огнените клади, с които българите посрещали новия годишен сезон. Празникът е съпроводен с палене на огън и прескачане на огън за здраве; кукерски танц около огъня - обичай за прогонване на злите духове и болести от дома.

Особено популярен е обичаят в Родопите, в Югозападна България, както и в някои селища около Стара планина и Средна гора. По тези места се палят големи огньове, а децата въртят запалени факли, наречени “оратници” – така гонят злото и зимата. Прескачането на огъня се прави за здраве. И предпазване от змии – според народната вяра, който мине с краката си над огъня, става неуязвим за ухапванията на опасните влечуги.

Сирни заговезни

Празничната вечер на Сирница е свързана и с обредни песни и хора. В много села след запалването на огньовете, младежите започват да мятат горящи стрели в дворовете на девойката, която харесват. На сутринта момичетата броят стрелите. Която има най-много от тези “огнени предложения”, се счита за най-красива и най-желана. Момчетата изпълняват и друг обичай – докато мятат стрелите, изричат словесни формули, с които молят бащата на момичето да им разреши женитба.Преди да започне вечерята, се извършвало ритуалното искане на прошка. По-младите целували ръка на по-възрастните и искали опрощаване на всички по-големи или по-малки грешки, направени до момента. Само получилият опрощение можел да започне поста с “чисто сърце”.

Червен конец, сварено яйце и бяла халва – това е необходимо за най-веселия момент от трапезата на Сирни заговезни.