Началото на образователното дело е поставено през 1830 г., а в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица”- най-ранната църква в Средните Родопи, е открито килийно училище. Усърдна и всеотдайна е работата в него. Голяма част от еснафа е учил в Цариград и съзнава, че доброто образование е най-голямото богатство за децата му. Все по - разширяващите се контакти на даръдерци в пределите на Турската импeрия и съседна Гърция в областта на търговията, занаятите, земеделието, налагат потребността от светско образование. В началото на 1850 г. местните хора събират 960 османски лири, изпращат свой пратеник – Иван Колев в Одрин за разрешение от Валията. Три месеца по-късно започват сами да изграждат училище, което отваря врати през 1852 г. От тази година будните златоградчани имат своето светско училище. Днес в първото училище в града се намира музейна сбирка ”Просветното дело в Средните Родопи”. Златоградчанинът Ангел Киряков е първият учител, продължил дейността си от килийното училище. Според изискванията на властите той преподава на гръцки език, но в свободното време и в междучасията чете на учениците Неофитовото евангелие на роден език. С неговото име се свързва и най-ранното писмено свидетелство от Възраждането в Родопите - Златоградския сборник, датиран от 1852 г., който има светски характер, създаден като учебно помагало, подобно на „Рибния буквар” на Петър Берон. Във време, в което обучение на български език е забранено, децата на Златоград слушат и сричат на свой роден диалект. Ангел Киряков поддържа контакти с просветни дейци от страната, участник е в първата учителска конференция в Пловдив/1855 г./. През 1880 г. в града идва Яков Змейкович - роден в Скопската епархия, ученик на Йоаким Груев в известното „Жълто училище” в Пловдив, получил образованието си заедно с Васил Левски, Тодор Каблешков и други. Свързал живота си със златоградчанката Василка Тенева, той живее в града до края на дните си и остава в съзнанието на златоградчани като изключителна личност, всеотдаен патриот и педагог, истински народен учител и будител. Учителствал в периода 1880-1896 г., Яков Змейкович е първият учител, преподавал на български език в часовете си. Първата жена учителка е Злата Димитрова - Хаджидончева от Одрин. Издръжката на училището и учителите се поемат от цялото местно население. Известно е, че учителят Антон Чешмеджиев изгражда революционен комитет на Македоно-одринската организация и в него активно участва учителката Евгения Пачилова. С много любов и признателност златоградчани помнят имената на Анна Константинова, Илия Стоянов, Радка Пенчокова, Кина Евтимова, Никола Евтимов, Петра Пешева, Пенка Бояджиева, Тодорка Калимаева, Георги Калимаев. В периода 1913-1936 г. училището се именува като Даръдерска държавна смесена прогимназия. Броят на учениците е голям, училището се оказва тясно за тях.